|
ТАЛАНТЪТ ИМА НУЖДА ОТ ЛЮБОВ И ГРИЖИ
 |
| Стефан Иванов | В Пловдив миналия месец се състоя европейското първенство по бокс за юноши. След няколкомесечни притеснения за състоянието на младото поколение на треньори и запалянковци Българските боксьори печелят един златен, два сребърни и един бронзов медал.
Дълго време се твърди, че «боксът умира…, че няма кой да смени титулярите, които след Пекин ще си отидат.. и това ще е краят..». Условията, при които тренират децата са плачевни. Залите – тъмни и порутени, екипите – сякаш са събирани от кофите за боклук, ръкавиците – скъсани.
 |
| Сестричката на Стефан /вляво/ | И все пак очакванията на всички са насочени към едно мургаво момче с лъчезарна усмивка, което овладява сложните движения с учудваща бързина. Стефан Иванов рита топка в махалата, докато на 11 години не слага боксовите ръкавици, за да стане 5 години по-късно най-добрият боксьор на континента в кат. До 51 кг сред юношите.
През есента на 2002 г. бившият боксьор Борислав Михайлов, тогава треньор в малка зала в квартала, населен предимно с циганско
 |
| Георги Андонов - шампион за мъже на България за 2008 г. | население и наричан на шега Абисиния, вижда едно момче, което прави прецизна крачка назад преди да удари. Нещо, което възпитаниците му учат години наред. Той казва на бащата – «Боби, това момче ми трябва – никой не съм виждал досега да прави това при първото влизане в залата».
Предизвикателството за нас е да открием и предадем на хората нашето мнение за таланта на едно момче, за средата, в която е израснал, да открием, дали е
 |
| Бащата Боби | изключение или и другите деца са «докоснати от Бога».
Малко преди Европейското първенство в Левски идват нови спонсори, който носят нови ръкавици, екипи, пари…. «Те повдигнаха духа и самочувствието на момчетата. Без тях синът ми едва ли би станал европейски шампион, искам да им благодаря и лично на вицепрезидента на клуба Владко Михалков, заявява бащата Боби и гордо ни показва скутерът, който е подарък от спонсорите.
Камен Петров |